Птиците

Птиците-

вълните разпознават гласа им,

птиците –

гмурват се ,

изчезват,

идват като вълните, 

заговарят ни,

а после никой не усеща 

как се отдалечават ,

споменът за тях угасва,

отмива се,

Птиците-

потапят криле в мастилницата

на нощта,

гледах тихо,

часовникът им е наопаки

обърнат,

отброяват секунди, минути 

назад ,

и в своята самота 

те са като огледало , 

в което пречупва се светът.

13237850_1176086895756860_3872389371515854150_nАко те нарисувам,
ще си с две уши,
огромни, шарени
и малко клюмнали,
ще ми напомнят криле,
крилете, които криеш,
може би дълбоко,
вътре в теб.
Ще се разхождаш кротко,
тромавите ти стъпки
ще бъдат следени
от минувачите по
булеварда
и те ще се питат:
Как е възможно това?
Децата ще тичат към теб,
за тях ще си тъжният клоун,
с две лица,
а ти ще се оглеждаш
в дъждовните капки,
поели път към сивия
паваж.
И ето, едно дете
се обръща след теб:
Вижте, слон с криле.
Виждахме те само аз
и детето в мен.13453733_1045962398784417_495002089_n